Адвокатът на семейство Борилски: Бягството на осъдените потвърждава вината им

Адвокатът на семейството на убития преди 10 години в Париж български студент Мартин Борилски Владимир Иванов разпространи отворено писмо до медиите, в което излага позицията си по коментарите на адвокатите на подсъдимите по делото, предаде dnevnik.bg. Иванов оценява изявленията на защитата на осъдените за убийството Георги Желязков и Стоян Стоичков като несериозни и в някои случаи недопустими.

В писмото си до медиите Иванов заявява, че е несеризно да се правят внушения, че съдът е бил под натиск да осъди Желязков и Стоичков, докато магистратите не обявят мотивите си за присъдите от по 19 и 17 години затвор за двамата.

Освен това адвокатът заявява, че е недопустимо негови колеги да твърдят, че "осъден с разпоредено задържане под стража може да преценява законосъобразността на съответния съдебен акт и да се крие, понеже този акт според него бил незаконосъобразен". Подобни изявления направи адвокатът на Стоичков Юлиян Георгиев.

Прочетете пълния текст на писмото:

ОТВОРЕНО ПИСМО

Адв. Владимир Иванов, "Адвокатско дружество Георгиев, Тодоров и ко",
Частен обвинител по делото "Борилски"

Несериозно е да се говори от страна на защитата за натиск върху съда да осъди Желязков и Стоичков, подобни напълно голословни изявления целят единствено медиен ефект, който да дойде в противовес на основателното негативно отношение на обществото към това убийство и неговите извършители.
Не считам, че е изобщо уместно да се коментира решението на този състав на Апелативен съд - Велико Търново, да постанови осъдителни присъди срещу подсъдимите, преди съставът да е изложили мотивите си, т.е. своето вътрешно убеждение.

Увлечението на някои медии да разсъждават публично днес по темата за евентуалния натиск върху съда да осъди Желязков и Стоичков и на базата на чисти спекулации по делото "Борилски" да заключават дори за принципен риск от осъждане на невинни, ако било имало натиск върху съдии е според мен дори безотговорно.
Подобни становища, главно на защитата по делото, преди сегашният състав на Апелативен съд - Велико Търново, да е изложили своите мотиви, също така игнорират и забравят много тежките критики, с които ВКС отмени решението, с което бе потвърдена оправдателната присъда. И надали защитата на Желязков и Стоичков би посмяла да обвини ВКС, че е мотивирал решението си вследствие на натиск.

Извращаването на доказателства, избирателното подбиране на свидетелски показания, изключване на редица обстоятелства, превратно тълкуване на свидетелски показания са една част, но съвсем достатъчна, от критиките на ВКС към предходно постановената оправдателна присъда. Напомням, че в своето решение ВКС изрично подчерта също, че не само предходният апелативен състав, но и съставът на Шуменския окръжен съд "са боравили с част от доказателствата, отклонявайки се от действителното им съдържание". Това за мен са изключително обидни критики за всеки съдия, защото те са много далеч от една грешка при прилагането на закона, която всеки юрист може да допусне. Критики от такова естество и мащаб могат евентуално да събудят у някои съмнение за влияние върху съда, а не голословните днес твърдения на защитата на осъдените Желязков и Стоичков.

И аз искам да попитам защитата риторично защо, когато днес заявява, че от месеци било имало натиск върху съда да осъди подсъдимите, защо след като секунди след постановяване на присъдата колегите имаха готова касационна жалба, защото били очаквали тази присъда, защо при тези според тях "явни данни за натиск" никъде при никое заседание пред съда не поискаха отвод на съда с мотив, че съдебният състав е под натиск и не може да отсъди непредубедено и свободно. Тази възможност защитата на Желязков и Стоичков имаше преди всяко едно от петте съдебни заседания по делото, но тогава съмнения явно е нямало, тези съмнения се появиха за пред медиите вследствие на осъдителните присъди, които разбираемо не могат да удовлетворят колегите, защото те за в защита.

Поради тези причини е несериозно и голословно да се говори сега за "осъждане под натиск", а ако има някакъв натиск, то той е от обществото (правосъдието е все пак в името на народа) и с цел да се намери съдебен състав, който най-после да прочете и отвори очи за това, което делото съдържа, и по вътрешно убеждение съгласно НПК да отсъди, а не да отсъжда с абсурдните и дори смешни и правно трагични мотиви, които ни предложиха предходните съдебни инстанции на Шумен и Велико Търново.
Считам, че всякакви коментари за натиск са некоректна спекулация и е повече от редно и дори задължително да бъдат изчакани мотивите на този състав на Апелативен съд - Велико Търново, за постановената осъдителна присъда, която отново подчертавам, че за мен е единствено възможното решение предвид купищата преки и косвени доказателства по делото.

Що се отнася до бягството на осъдените Желязков и Стоичков, за мен, както и за почти всеки то допълнително потвърждава вината им. И в тази връзка за мен е неразбираемо и недопустимо един адвокат, т.е. човек на закона по дефиниция, да прави изявления, с които да поддържа, че осъден с разпоредено задържане под стража можел да преценява законосъобразността на съответния съдебен акт и да се крие, понеже този акт според него бил незаконосъобразен. Съдът преценява, а решенията се изпълняват, не сме назад във вековете, когато Робин Худ се е борил с тираните или трябва първо да сменим системата.

Владимир ИВАНОВ,
Адвокат в Софийска и Парижка колегия

DataBG is part of the MSKey Group media network