Новини

Експерт: Работата на акредитираните български лаборатории за храни и стоки е на много високо ниво

Публикувана от novini.bg в България
Дата: 2018-05-03 07:15:00, видяна 439 пъти

През тази година България за пръв път бе домакин на Общото събрание на Европейската асоциация на националните сдружения на лабораторните общности в индустрията /ЕВРОЛАБ/. Форумът, преминал под патронажа на Председателството, се проведе във Варна, а основната тема на дискусиите беше как тези своеобразни изследователски звена, които проверяват качеството на храните, водата и всички стоки, да отговарят на новите изисквания на международния стандарт за осигуряване на качеството 17025, който ще влезе в сила през 2020 година. Дотогава лабораториите трябва да приведат дейността си в съответствие с критериите, в противен случаи ще загубят акредитацията си.

За новите стандарти, нивото на българските лаборатории и пресечната точка между тях и потребителите, БТА разговаря с д-р Георги Тодоров, председател на УС на БУЛЛАБ.

Всъщност новият стандарт е доста отворен документ, така че лабораториите могат и имат достатъчно време да се подготвят, за да отговарят на изискванията, е мнението на д-р Тодоров. По думите му документът не е в заповедна форма, а представлява процедура от стъпки, които трябва да се изминат. Той допълва, че експертите на ЕВРОЛАБ са разработили 17 наръчника, които дават максимална яснота какви са изискванията и как да бъдат изпълнени.

БУЛЛАБ предаде тези документи на българското правителство и отправи молба да бъдат преведени на български, каза д-р Тодоров. Той допълни, че ако това стане, членовете на организацията ще получат наръчниците безплатно.

Българските лаборатории, които имат акредитация, са на много високо ниво, заяви д-р Тодоров. Той уточни, че както навсякъде по света, всеки такъв център има определен обхват от дейности и има акредитация не за всякакъв тип изследвания, а за отделни показатели. Но, когато такава лаборатория каже нещо, трябва да й се има доверие, защото българската акредитация е призната в целия свят, посочи д-р Тодоров.

На въпроса защо у българина все пак се таи съмнение, че непрекъснато го лъжат за качеството на храните и водите, той даде двупосочно обяснение. Неговата позиция е, че недоверието идва от принципното недоверие, което имаме помежду си, като общество. "От друга страна, потребителите не се съобразяват, че работата на лабораторията не е да казва една храна качествена ли е или не, а да установи нещо в нея има ли го, нямали го, тя не следва процеса на производство, а само изследва в какво количество е веществото или група вещества или характеристиките на продукта, посочени от производителя", обясни д-р Тодоров. Той допълни, че ако в Западна Европа произвеждат по-особени стоки за пазара в страните по на изток, българските лаборатории не могат да дават оценка, а само да посочат дали са спазени параметрите на продуктите, които самите производители посочват.

Имало е случаи фирми да оказват натиск на наши лаборатории да си "затварят очите" за показателите на продукти, признава д-р Тодоров. Но е категоричен, че такова нещо не се е случвало. Българските лаборатории не приемат нищо на юнашко доверие, каза председателят на БУЛЛАБ. По думите му няма център, който да си позволи да признае едно към едно това, което пише на етикета, без да провери дали е вярно. Обяснението за това е просто - ако една лаборатория си затвори очите, друга ще направи истинско изследване и истината ще излезе наяве, което ще отблъсне всички клиенти, от този, който си е позволил да мами.

"Освен това, ако си акредитиран, трябва да има ясна следа за направените изследвания. Ами, ако компетентните органи направят проверка и не открият такава?! Значи за едното нищо лабораторията ще си изгуби акредитацията", коментира д-р Тодоров. Той допълни, че тъй като у нас тези центрове са съвсем наясно с "доверието" в тях не могат да си позволят подобни своеволия, тъй като, ако на пазара бъдат допуснати некачествени продукти, веднага ще бъдат обвинени не производителите, а тези, които са правили изследванията.
За отношенията между държавния и частния сектор в този бранш д-р Тодоров отбеляза, че по принцип вторите са няколко нива "над" - като апаратура, като скорост на постигане на резултатите, представителността му. Според него държавата не ползва услугите на частните по-скоро заради административни проблеми, а не тъй като им няма доверие или заради липса на желание. Държавните лаборатории са под шапката на министерството на земеделието и храните /МЗХ/, акредитацията се извършва от това на икономиката, при това положение МЗХ инвестира пари на данъкоплатеца и се влиза в своеобразна конкуренция с частния сектор", обясни д-р Тодоров. По думите му тази надпревара е напълно безполезна и излишна.

На въпрос дали българският потребител вече се е научил да търси лабораториите и да проверява качеството да стоките, които яде, председателят на БУЛЛАБ отговори, че не може да се посочи конкретна статистика, но максимум пет процента от обема на поръчките за изследвания у нас са направени от такива ентусиасти. Ама с много въображение 5 процента, сигурно са 2 или 3, допълни д-р Тодоров. Той допълни, че на Запад от години е практика организациите на потребителите да търсят лабораториите, да поръчват изследвания, а след това резултатите да се изнасят пред обществото, за да са спокойни и сигурни хората. У нас такива традиции няма, като оправданието най-често е от финансово естество, отбеляза той.

Д-р Тодоров каза, че не знае дали всеки вид хранителни продукти, който се внася в страната, минава през проверка. По думите му контролът върху вноса на стоки от трети страни, извън ЕС, е сериозен и е на принципа на "слепите" проверки - избира се продукт на случаен принцип и се изследва. Когато не отговаря на спецификациите, се изтегля от пазара, допълни той.

По-голямата част от акредитираните български лаборатории за анализ на храни и води разполагат с много качествена апаратура, допълва картината Андон Минков, представител на фирма за лабораторни апарати и консумативи. Според него проблемът е, че нещата по принцип у нас се случват по-бавно. Това води до по-трудно осъвременяване на машините, което пък налага удължаване на времето за правене и излизане на анализите. Минков отчита и още един проблем, който все повече се задълбочава. На фона на масовата криза с кадрите лабораториите не са частен случай и все повече страдат от недостиг на персонал, посочи експертът. По думите му все по-трудно на пазара на труда се намират качествени специалисти, особено като се има предвид бурното развитие на техниката. Нивото на работещите в центровете все още не е ниско, но проблемът се задълбочава и след няколко години не е ясно каква ще бъде картината на пазара, обобщава експертът.



Сподели:  
Етикети: работата, ниво, високо, храни, стоки, Експерт, лаборатории, акредитираните

Анонимни потребители не могат да коментират. Влез или се регистрирай.
рекламирай тук
Актуални прожекции · още кино

още...