Новини

Как страните по света подхождат към природосъобразните инвестиции

Публикувана от Profit.bg в Икономика
Дата: 2018-07-25 12:30:42, видяна 102 пъти

Зелените облигации са бързо разрастващ се финансов инструмент. Емитираните годишни облигации бяха за по-малко от 1 млрд. долара преди десетилетие, а през миналата година стойността им надхвърли 170 млрд. долара. Те стават все по-популярни като начин за финансиране на инфраструктурата, щадяща околната среда, на енергийната ефективност и чистата енергия. С разрастването на пазара обаче се очертава и едно интригуващо разделяне между пазарите на зелени облигации: Азия получава моркови, а Европа получава тояги, ако трябва това разделение да се оприличи на популярния метод за моркова и тоягата.

Зелените облигации все още са само капка в океана на пазара на инструментите с фиксирана доходност – едва около 0.5% от стойността на всички емисии за миналата година. Само в САЩ са емитирани дългови книжа за близо 8 трлн. долара през 2017 г.

Ако финансовата общност иска да види как зеленият сегмент се пренасочва от езотерика към значителен компонент от световните финансови пазари, количествата трябва да преминат от милиарди към трилиони.

 Все по-голям брой пазарни регулатори вече смятат, че спускането на мерки „отгоре-надолу“ е важно за увеличаването на притоците на зелени капитали до трилионите.

И така, как правителствата участват на пазар, който досега се развиваше органично? Най-простичко казано, има три опции за интервенция: Да се стимулира растежа с морков, да се постигне принудителен растеж с тояга или да се вземе инициативата и да се води чрез пример. Много страни са съгласни с необходимостта за правителствена намеса, но властите във всеки от трите основни региона за емитиране на зелени облигации — Азиатско-тихоокеанския, Европа и САЩ, предприемат много различни подходи към това предизвикателство.

При азиатските правителства се ползва подхода на моркова. В региона има пет програми за осигуряването на стимули, които или действат, или са в процес на разработка. Китай, Хонконг, Япония, Малайзия и Сингапур се надпреварват да отгледат зелени пазари на местно ниво. Най-често срещаната форма на стимул е безвъзмездна помощ за разходите, свързани с емитиранието на зелени облигации, по-конкретно разходите за удостоверяване за “зеленост” от трети страни. Тези разходи обикновено са малки в сравнение с количеството капитал, което се набира чрез зелени облигации, но емитентите трудно могат да ги оправдаят, ако не им се гарантира, че една облигация ще бъде обявена за зелена.

Хонконг наскоро представи най-щедрата система за подкрепа досега с планове да покрие разходи на стойност до 2.5 млн. хонконгски долара (160 000 долара) за отговарящите на изискванията зелени облигации. В много по-големи мащаби са стимулите, предоставени от Централната банка на Китай. Финансовата институция наскоро обяви, че обмисля създаването на пилотни зони за зелени финансови стимули, но засега няма допълнителни подробности, пише Bloomberg. Междувременно страната вече предлага регулаторен морков: ускоряване на някои одобрения за зелени облигации в сравнение с обикновените облигации.

В Европа елените облигации се раждат в среда с малко финансови или регулаторни стимули за зелено финансиране, но с множество предложения за начини за създаване на мащаби. През март Европейската комисия представи план за действие за увеличаване на мащабите на устойчивото финансиране в региона. Планът се концентрира върху това да наложи поведенчески промени по отношение на търсенето, вместо върху предлагането на зеления пазар. Предложенията включват опит за изясняването на задълженията на компаниите за управление на активи, така че природосъобразните, социалните и ръководните въпроси да бъдат включвани при вземането на инвестиционни решения, както и правила, които да гарантират, че банките ще включват устойчивостта при изискванията си за заемане на капитал. Това е по-твърд подход отколкото в Азия, структуриран повече около наказанията, отколкото около възможностите.

Кравешкият тор като възобновяем енергиен източникЕнергийното бъдеще е миризливо

Третата правителствена тактика е да се води чрез личен пример. През последните пет години се появи пазар на държавните зелени облигации. Тези зелени държавни ценни книжа се емитират, за да се демонстрира политически ангажимент към устойчивостта. Всички зелени държавни облигации досега бяха емитирани от държави в Европа или Азиатско-тихоокеанския регион, но те бяха малък пазар до тази година, като стойността им надхвърляше 14 млрд. долара до края на юни. Тези облигации на практика бяха по-малък пазар от щатските общински зелени облигации. Този пазар надхвърля 10 млрд. долара през миналата година с нулева лидерска роля от страна на федералното правителство, тъй като увеличаването на зелените финанси изглежда не е сред приоритетите на президентската администрация, която изтегли страната от Парижкото споразумение за климата.

Вместо това програмите за зелени финанси се оглавяват от държавни и местни власти, занимаващи се с проблемите на климатичните промени, както и финансирани от държавата структури като ипотечния гигант Fannie Mae. В САЩ досега са пласирани общински зелени облигации на стойност близо 30 млрд. долара, което надхвърля стойността на държавните зелени облигации, възлизща на 25 млрд. долара.

Необходимостта от нова, по-чиста и по-зелена инфраструктура е ясна в САЩ, но зелените облигации в момента дават на отделните щати и възможността да порицаят настоящата позиция на федералното правителство по отношение на климатичните промени. Всъщност 9 от 10-те най-големи емитенти на общински зелени облигации са от щати, които подкрепят коалицията от организации, които настояват за запазване на предишното участие на САЩ в Парижкото споразумение.

Независимо дали става въпрос за моркови и тояги на национално ниво или мотивация на местно ниво, предвижданите от правителствата инициативи, свързани със зелените облигации, мобилизират милиарди долари всяка година. В това отношение зелените облигации следват пътеката, утъпкана от чистата енергия преди десетилетие, когато много правителства по света предприемаха подобни подходи за намеса на пазара на възобновяеми енергийни източници. Властите предлагаха както моркови (под формата на субсидии), така и тояги (като изисквания за минимално количество продажба на енергия от възобновяеми източници) за да помогнат за разрастването на пазара и намаляването на разходите.

Днес сме свидетели на множество примери на силно конкурентни проекти в сферата на възобновяемите енергийни източници, които успяват да процъфтяват на пазара без никаква държавна подкрепа. Морковите и тоягите свършиха толкова добра работа при чистата енергия, че днес често са ненужни. Вероятно ще бъдат също толкова ефективни и за зелените облигации и в бъдеще също няма да има необходимост от тях.



Сподели:  
Етикети: Страните, инвестиции, подхождат, природосъобразните

Анонимни потребители не могат да коментират. Влез или се регистрирай.
рекламирай тук
Актуални прожекции · още кино

още...