Новини

Най-големият инвеститор, за когото светът никога не е чувал

Публикувана от Profit.bg в Икономика
Дата: 2019-02-21 14:30:08, видяна 599 пъти

Ако не бе яркочервената шапка, която е неговата запазена марка, Хърбърт Уъртхайм, който е оптометрист (той определя зрителните нужди и функции на окото при предписване на очила и контактни лещи) и се занимава с малък бизнес, би изглеждал като типичен пенсионер, живеещ в Южна Флорида.

79-годишният Уъртхайм обаче е милиардер с лично състояние, оценявано на 2.3 млрд. долара от Forbes, без в него да се включват 100-те млн. долара, които е дарил на държавните университети във Флорида.

Неговото състояние не идва от някакви гениални предриемачески начинания, а от инвестиционната стратегия „купи и задръж“, която той практикува през целия си живот.

Хърбърт Уъртхайм може би е най-големият индивидуален инвеститор, за когото светът никога не е чувал. Той също така разполага с извлечения от Fidelity, с които да го докаже, пише Forbes. От изданието са прегледали документи, показващи стотици милиони долари в акции на компании, като Apple и Microsoft, купувани преди десетилетия по време на техните първични публични предлагания (IPO).

Уъртхайм разполага с позиция на стойност над 800 млн. долара в Heico, производител на части за самолети, която датира от 1992 г. Той също така има дялове в десетки други компании - от GE и Google до BP и Bank of America.

Ако има някаква обща тема в инвестициите на Уъртхайм, то това е предпочитание към промишлени и технологични компании, както и към такива, които изплащат дивидент.

“Исках да мога да имам свободно време“, казва Уъртхайм, обсъждайки своята дългогодишна кариера. „За мен да имаш свободно време е най-ценното нещо.”

Роден във Филаделфия по време на Голямата депресия, Уъртхайм е дете на еврейски имигранти, които бягат от нацистка Германия. През 1945 г. родителите му се местят в Холивуд, Флорида, и живеят в апартамент над семейната пекарна.

Уъртхайм, който страда от дислексия, изпитва затруднения в училище и редовно започва да бяга от часовете.

“В онези дни просто те наричаха тъп,” спомня си той. “Спомням си, че понякога просто седях в ъгъла, а всички ме мислеха за глупак.”

Като юноша през 50-те години физическият тормоз от страна на баща му кара Уъртхайм да бяга периодично от вкъщи. Той прекарва по-голяма част от времето си с индианци от племето Семиноли, с които ходел на лов и риболов, а след това продавал дивеч на местните.

Той също така се придвижвал на автостоп из Флорида, като берял портокали и грейпфрути. В крайна сметка, чашата прелива и на 16 г. той е изправен пред съда заради постоянните си бягства от дома.

За късмет на Уъртхайм, съдята се смилява над него и му предлага да избере между военноморските сили и поправителния дом. Уъртхайм се записва в армията и е изпратен в Сан Диего, когато е едва на 17 г.

“Там животът ми се промени,” казва той. “Там постоянно ви дават тестовете, за да проверяват колко сте умни и от 135 души в нашия клас аз мисля, че бях първи, особено в сферите на механиката и организацията.”

След като се сдобива със самочувствие, Уъртхайм учи физика и химия в армията преди да получи работа във военноморската авиация. По това време той започва да инвестира в акции. Студената война е в ход, военно-промишления комплекс на САЩ действа с пълна сила, а американската промишленост започва да вдига оборотите.

Уъртхайм прави първата си инвестиция на 18 г., като използва стипендията си от армията, за да си купи акции на Lear Jet, която по онова време е известна с това, че произвежда авиационни продукти през Втората световна война. Уъртхайм се среща с основателя на компанията Бил Лиър. Той е впечатлен от изобретенията на Лиър, като първите системи за автопилотиране.

“Получавате това, което сте изкарали с пот на чело, след това вземате процент от него и го инвестирате в труда на други хора,” казва Уъртхайм за своя навик на инвестира част от заплащането си на пазара на акции.

След като напуска армията, Уъртхайм продава енциклопедии от врата на врата, преди да се запише в колеж, а след това и в Университета на Флорида, където учи инженерни науки, но така и не се дипломира.

Освен че ходи на лекции, той работи и в НАСА, която тогава е в първите си години, в пордазделение, което подобрява инструментите за пилотиране на самолети. Това поражда у него интерес към окото и инструментите за по-добро виждане.

През 1963 г. получава стипендия, за да учи в колежа по Оптометрия в Мемфис, а след като завършва отваря свой кабинет в Южна Флорида. Занимава се с това в продължение на 12 години.

Вечерите си обаче прекарва в изобретателска дейност и през 1969 г. създава оцветител за стъкла за очила, който филтрира и абсорбира опасните ултравиолетови лъчи, с което помага за предотвратяването на катаракта.

Уъртхайм продава изобретението си под лиценз за 22 000 долара, но поради нарушаване на договора така и не получава лицензионни възнаграждения за него.

През 1970 г. Уъртхайм решава да се заеме по-сериозно със своите изобретения и създава нова компания на име Brain Power Inc (BPI). Година по-късно създава първите неутрализатори за лещи. Впоследствие той създава редица други изобретения в сферата на очните лещи и оптиката.

Неговата компания впоследствие започва да разработва и апаратура. Днес BPI държи над 100 патента и авторски права в сферата на оптиката. Тя има 49 служители и годишни приходи в размер на около 25 млн. долара.

За по-малко от две десетилетия Уъртхайм се превръща от нехранимайко в изобретател и предприемач. BPI така и не постига супер растеж, но в момента има годишна печалба от около 10 млн. долара, според Уъртхаайм, което е повече от достатъчно, за да подхранва страстта му към инвестициите и добрия живот.

“Не исках да имам голям бизнес,” казва той. “Днес обаче имам корпорация, която струва 5 или 6 или 8 млрд. долара, като във всеки от тези случаи аз притежавам 10%.”

С парите от BPI Уъртхайм започва да купува акции, като стратегията му най-добре може да бъде описана като смесица между тези на Уорън Бъфет и Питър Личн, с привкус на Джак Боугъл, предвид факта, че не харесва таксите и използва основно Fidelity и Schwab, за управлява огромния си портфейл.

{{page}}

Вместо да се концентрира върху финансови показатели и да чете финансови отчети, Уъртхайм е посветил времето си на четенето на патенти и прекарва два пъти по 6 часа всяка седмица в четенето на техническа литература.

Патентната библиотека е зоната на комфорт на Уъртхайм. Сред компаниите, в които е инвестирал заради впечатляващите им портфейли от патенти, са IBM, 3M и Intel.

Той твърди, че ако един инвеститор вярва в интелектуалната собственост на една компания, не е особено важно дали пазарът ще върви надолу в определен период от време — самият продукт, според него, има трайна стойност.

“Ако нещо ви харесва при цена от 13 долара на акция, би трябвало да ви харесва и при 12, 11 или 10 долара на акция,” казва Уъртхайм. “Ако една акция продължава да поевтинява, но вие сте направили вашето проучване и вярвате в нея, тогава трябва да купувате още. Така всъщност получавате по-добра сделка.”

“Целта ми е да купувам и почти никога да не продавам,” казва Уъртхайм, по което си прилича с Бъфет. “Оставям акцията да поскъпне колкото може и използвам дивидентите, за да продължавам напред.”

По този начин Уъртхайм, подобно на Оракула от Омаха, рядко реинвестира дивиденти, а вместо това използва паричния поток от своя портфейл или за да финансира своя начин на живот или за нови нови инвестиции.

Уъртхайм дава за пример Microsoft. Той притежава акции на компанията от IPO-то й през 1986 г. “Знаех много за компютрите и бях се занимавал със създаването на компютри,” казва той. BPI използвала Apple IIe, но след като Microsoft пусна Windows през 1985 г., Уъртхайм бил убеден, че това ще е много успешен продукт.

Акциите на Microsoft, които купува по време на IPO-то, и които носят дивидент от 2003 г., в момента струват над 160 млн. долара. Неговите 1.25 млн. акции на Apple, част от които са купени по време на IPO-то през 1980 г., a други, когато цената на книжата е едва 10 долара през 90-те години, струват 195 млн. долара.

Не всички негови инвестиции обаче са толкова успешни. Той прави сериозна инвестиция и в Blackberry, но тя му носи загуби.

Подобно на Бъфет, Уъртхайм твърди, че намирането на компании със силен мениджмънт e от ключово значение за неговите успехи. Страхотен пример за това е Heico - семейна компания в сферата на аеронавтиката и електрониката, която е базирана в неговия град Холивуд, Флорида.

През 80-те години познат на Уъртхайм търси подценена компания, която да придобиe и спира вниманието си на Heico, която по онова време е малък производител на части за самолети. Уъртхайм използва познанията си, за да помогне на своя познат да анализира бизнеса нa компанията, a след това купува акции, които стрували по 33 цента.

След като германската Lufthansa придобива миноритарен дял в Heico през 1997 г., производителите на самолети и Уолстрийт забелязват това, а цената на акциите на компанията скача шест пъти до над 2 долара. Това обаче е само началото.

Heico се наслаждава на предимството си, като един от малкото одобрени от Федералната авиационна администрация на САЩ производители на части. Това води до постоянен ръст в поръчките на Heico.

Днес акциите на Heico се търгуват на цена от 80 долара, а Уъртхайм е най-големият индивидуален акционер. Неговата първоначална инвестиция от 5 млн. долара в момента струва над 800 млн. долара.

Уъртхайм навлиза в 80-ата си година, а използването на свободното време се превръща в основното му занимание. Освен имението му за 16 млн. долара в Корал Гейбълс, той разполага и с ранчо от 90 акра в Колорадо, къща на четири етажа с изглед към Темза в Лондон и още две имения в Калифорния.

Той прекарва много зими със семейството си на борда на World Yacht, най-луксозният жилищен кораб в света, на който притежава два апартамента. Сега, в средата на февруари, семейство Уъртхайм е някъде в Шри Ланка.

Уърхайм наскоро удвои инвестицията си в британския енергиен гигант BP и сега притежава над 1 млн. акции. Вместо обаче да се притеснява от графиката с цената на акциите на компанията, която зависи от тази на петрола, той залага на водородните й горивни клетки и се наслаждава на 6% дивидентна лихва, докато изчаква компанията да се възстанови.

“Те имат важна интелектуална собственост в тази сфера,” казва той за водородните клетки, които създават електричество използвайки водорода като гориво, технология, която Уъртхайм смята, че е бъдещето на въздушния и сухопътния транспорт.

Той харесва и акциите на General Electric; притежава 15 милиона и купува още.

Той твърди, че прави дългосрочен залог в интелектуалната собственост на GE; 126-годишната компания има над 179 000 патента, които постоянно се увеличават. Той е особено въодушевен за някои патенти свързани с 3-D принтирането на метални части за двигатели.

“Можете да гледате продажбите им. Можете да гледате каквото искате. Какво обаче е бъдещето?“, пита той. “Вчера цената на акциите и падна до рекордно ниско ниво. Чувствам се много комфортно по отношение на GE обаче заради техните технологии.”

Уъртхайм никак не бърза. Играта в дългосрочен план е това, което умее най-добре.



Сподели:  
Етикети: Найголемият, никога, инвеститор, чувал, Светът, когото

Анонимни потребители не могат да коментират. Влез или се регистрирай.

Идва ли златната ера на...

Идва ли златната ера на женския футбол? преди 7ч. 34мин.
До неотдавна женските футболни отбори трудно намираха стадиони, на които да тренират, а... още»
Осем факта за инвестициите на... Градът, в който живеят двамата... Топ 10 на най-добрите ресторанти в... 20 от най-красивите свещени места по...
 
 
рекламирай тук
Актуални прожекции · още кино

още...