Новини

Безсилна ли е монетарната политика пред евентуалната рецесия?

Публикувана от Profit.bg в Икономика
Дата: 2020-01-14 12:30:02, видяна 61 пъти

Най-голямото предизвикателство пред икономистите и политиците в днешно време е как да предотвратят евентуална нова рецесия. Икономическият възход в Съединените щати е най-дългият в историята, така че забавянето в даден момент е неизбежно.

Големият страх на финансистите обаче е, че централните банки няма да имат достатъчно инструменти, с които да противодействат на негативния икономически цикъл, пише The Economist.

По време на световната финансова криза от 2009 г. те предприеха серия от понижения на лихвените проценти, а когато те стигнаха нулевото равнище, “на въоръжение” влязоха и някои експериментални мерки, като директните облигационни покупки (т. нар. “количествени улеснения”) и обещанията за бъдещите насоки на монетарната политика (forward guidance).

Проблемът е, че днес в повечето развити държави краткосрочните лихвени проценти все още са близо до нулата, а на някои места дори са отрицателни. Това означава, че няма как да бъдат понижавани допълнително, а централните банки губят едно от най-важните си “оръжия” в борбата с евентуалната бъдеща рецесия.

Според бившия управител на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке, който беше начело на финансовата институция в годините на кризата, няма поводи за притеснения.

Той смята, че количествените улеснения и комуникирането на бъдещите насоки могат да осигурят достатъчно мощни “заместители” на лихвената политика. 

Като еквивалент той ги оценява на поне 3 процентни пункта, или половината от обичайния “арсенал” на Фед при борбата с рецесиите в миналото. Тоест, ако пониженията на лихвите са в състояние да осигурят другата половина (2-3 процентни пункта), монетарната политика, според него, запазва своето влияние.

Неговите възгледи обаче могат да се окажат твърде оптимистични, пише The Economist. В подкрепа на това твърдение стоят три ключови фактора.

Първата важна причина е фактът, че от всички водещи световни икономики само Съединените щати покриват изискването за достатъчен “толеранс” във възможността за понижения на лихвите.

В еврозоната и в Япония доходността по 10-годишните облигации е близка до нулата, което означава, че през настоящото десетилетие не може да се очаква кой знае какво увеличение на краткосрочните лихви.

Освен това количествените улеснения и бъдещите насоки, които разчитат на занижаването на дългосрочните лихви, няма да постигнат същия ефект, както през 2009 г.

Някои централни банкери вече “бият тревога” точно по тази причина. Управителят на Bank of England Марк Карни, например, чийто мандат приключва в края на месеца, предупреди, че глобалната икономика е изправена пред опасен “ликвиден капан”, в който монетарната политика може да загуби голяма част от лостовете си за въздействие.

Отрицателните лихви започват да тревожат ЕЦБ Може ли институцията да се откаже от един от знаковите инструменти на своята монетарна политика?

Според Бен Бернанке Европа и Япония ще се нуждаят от фискани стимули, които да подпомогнат мотетарната политика в случай на нова рецесия.

По думите му това може да означава еднократна, но мащабна “инжекция” под формата на държавни инвестиции или рязко съкращаване на данъците. След това обаче той прогнозира връщане на контрола в ръцете на централните банки.

Десетилетията на постоянен бюджетен дефицит в Япония повишиха нивата на държавния дълг до над 250% от БВП, докато в същото време лихвите останаха почти без промяна. Всъщност богатите страни може би имат нужда от дългосрочно “пренастройване” на фискалната политика, а не толкова от еднократни стимули.

Вторият фактор, който може да опровергае вижданията на Бернанке, е свързан директно със ситуацията в САЩ и по-конкретно с факта, че дори и там възможността за нови понижения на лихвите е силно ограничена.

Краткосрочният лихвен процент се движи межди 1.5% и 1.75% - под “безопасните” нива в случай на рецесия. Бернанке и икономистите на Фед очакват той да се вдигне още и да се установи около историческите си “нормални” стойности, но инвеститорите засега са настроени по-песимистично.

Доходността по 10-годишните американски облигации в момента е на ниво от 1.8%, а дори и тази по 30-годишните не надвишава 2.3 на сто.

Моделите на централните банкери може и да са точни, но обръщането на икономическия цикъл може да се случи доста преди лихвените проценти да достигнат историческите си средни равнища.

Във Великобритания, например, “нормалният” лихвен процент се оценява на 3.4 на сто – това е четири пъти повече от настоящата доходност по 10-годишните държавни облигации.

Това означава, че е много по-вероятно през 20-те години на XXI век Bank of England да се изправи пред нова рецесия, отколкото да регистрира подобни равнища на лихвените проценти.

А третият, може би най-важен фактор, е статистиката, която показва, че лихвите все още се намират в дългосрочен низходящ тренд, който започва още от 80-те години на миналия век.

Икономистите на Фед непрекъснато занижават прогнозите си за “нормалното” ниво, около което лихвите би трябвало да се стабилизират в дългосрочен план. Разбира се, никой не може да гарантира, че тази тенденция ще продължи, но засега обръщането ѝ изглежда малко вероятно.

Правителствата и централните банки трябва да преразгледат своя “арсенал” от инструменти и политики, така че той да отговаря на новата реалност, очертана от понижаващите се лихвени проценти.

В много отношения това означава да се намери “мост” между монетарната политика, провеждана от технократите, и фискалната политика, която е в ръцете на политиците.

Според The Economist много скоро в действие могат да влязат и други нетрадиционни инструменти като “хеликоптерните пари” - директни финансови инжекции за широката публика, финансирани с откровено печатане на пари.

Дори и Бернанке в миналото бе склонен да обсъжда подобни идеи, което му донесе и прякора “хеликоптерния Бен”. Въпросът е дали скоро светът няма да има нужда от него? 



Сподели:  
Етикети: политика, рецесия, евентуалната, безсилна, монетарната

Анонимни потребители не могат да коментират. Влез или се регистрирай.

Какво да НЕ правим с парите...

Какво да НЕ правим с парите си? преди 17ч. 1мин.
Чрез своите книги, телевизионни участия и турнета Сузи Орман вдъхновява милиони... още»
Лев Инс пуска на пазара застраховка... Пет много необичайни туристически... Колко всъщност струва Google? Основният доставчик на Apple ще...
 
 
рекламирай тук
Актуални прожекции · още кино

още...