Миро Градинаров: Без пари не става на плажа

Мирослав Градинаров се завръща в плажния волейбол и след три години отново ще си партнира с Константин Митев, като първата им цел са турнирите M-Tel Beach Masters. Междувременно Миро, който е на 27 години, игра в далечна Япония, където заведе и семейството си - приятелката му Диляна и малкия им син Никола. Градинаров се съгласи да говори специално за читателите на BGolleyball.com.

- След три години отново ще играете плажен волейбол заедно с Константин Митев. Липсваха ли ви тези емоции?

- Да, разбира се, защото е много различно от волейбола в зала. Атрактивен спорт е и набира все по-голяма популярност, но в България за съжаление турнирите намаляват с всеки сезон. Парадоксално е, но трябва да се примирим със ситуацията.

- Спонсорите не са убедени във възвращаемостта от плажния волейбол ли?

- Не, просто всеки се оправдава с кризата, а аз си мисля, че става въпрос за изкуствена криза.

- През последния сезон играхте в Япония. Там обръщат ли внимание на плажния волейбол?

- Там, за съжаление, плажен волейбол няма. Наблягат предимно на бейзбол и на ръгби.

- А какво е да играеш волейбол там?

- Много е различно, възпитани хора, организация на изключително ниво. Изобщо всичко е уредено перфектно. И през следващия сезон ще остана в тази държава, преди да се прибера дори преподписах договора и съм много доволен.

- Коя е основната разлика, която веднага се набива на очи в Япония?

- Уважението от хората, както и отношението към чужденците. Имат проблем с английския и аз имах нужда от преводач, защото японския е много труден език. Свикнах и вече на игрището нямам проблеми с комуникацията.

- Семейството ви последва ли ви в Япония?

- Бяха с мен само за три месеца, понеже в началото се притеснявахме от радиационни ефекти след бедствията през миналата година. След като отидох първия път и видях, че няма никакви проблеми, ги взех с мен за три месеца. От следващия сезон ще бъдат заедно с мен през цялото време. По нищо не може да се усети, че преди година и малко е имало унищожителни земетресения и цунамита. Всичко е направено все едно нищо не се е случило. За двадесет дни са възстановили пострадалите места. Гледах по местните новини как са работили в дните след трагедията.

- Какво си донесохте от Япония?

- Донесох сувенири за приятели, ключодържатели и дребни неща.

- Какво ви липсваше от България?

- Храната.

- С оглед на плажния волейбол реална цел ли е участие на Олимпийски игри?

- Всеки живее с мечтите си. Ентусиазиран съм да играя на Олимпийски игри, без значение дали с националния отбор на България в зала или чрез плажния волейбол. Бих се радвал да се класираме с партньора ми на плажа Коцето Митев.

- Той твърди, че дори да играете само лятото на плажа, можете да гоните подобна цел.

- Естествено. Всичко зависи дали ще имаме спонсори за едно подобно начинание. Без помощ от рекламодатели е трудно да се пътува извън Европа по турнири. Само самолетните билети са много скъпи и нямаме възможност изкараните пари от волейбола през зимата да ги инвестираме в плажния волейбол. А най-добрите на плажа водят подготовка или в Калифорния, или в Бразилия, защото имат дълго лято, а в България е два месеца.

- Сега целта ви е да спечелите специална  покана за Мастърс турнира през август?

- Да, защото навсякъде нямаме точков актив и се надяваме от М-Тел да ни дадат такава покана, за да покажем на какво сме способни.

- Ако междувременно получите повиквателна за националния отбор в зала?

- Възможно е, с оглед на проблемите, които се отварят пред отбора. Дали ще приема? Зависи, защото е много трудно да се пренастроиш, ако един месец си играл и тренирал на плажа. Това ще предразположи към болежки, травми и т.н. А и не знам колко мога да бъда полезен, защото не съм играл в зала от шести май, а националите водят подготовка от април.